Разкажи им... после

перевод на болгарский язык Красимир Дяков



Не ще ме забравиш каква съм била...

За мен разкажи им, дори след това...

Когато умирам. Не, не сега!

Когато умра...Когато заспя.

 

Ти разкажи им, как не спях по нощите

и водка със литри, дори, че съм пила,

как не тъгувах, бяха сухи очите,

на всички помагах, според своите сили.

 

Кажи им, че вечер пушех по много,

че винаги пиех студения чай,

че скорост и път-обичах ги много!

Всичко кажи им! Е, обещай!

 

Песни как пеех, щом се в слънце потапях

и след банята как, на студа, правех пози,

че последните три години просто се стапях

и че обичах листенца от рози...

 

Че леглото застилах само със свила,

че обичах в дома ми тамян да дими,

че сред овчици, вълчица съм била,

че обичах кавказци и арменци дори.

 

Кажи им , че обичах и казино и клубове.

Кажи им, че умна, дори съм била.

Кажи, че понякога бях доста груба.

Кажи, че харесвах да живея сама.

 

Закуска да има винаги сварвах

и от безсъния ,сякаш, си загубих ума.

Как всички мъже до сълзи ги докарвах

и колко красиво си тръгвах в нощта...

 

Не плачи за това, че аз изгорях...

Просто си спомняй, че някога бях...

С всичко се справих, всичко успях!

И десет живота, сякаш, живях...