canis lupus
Клетката...Четири на три...
Парченце псевдопространство...
В трошичка малка се сви
на достойно сърце царството...
Дечицата думички сричат...
Майките се смеят доволно,
бащите с камъни го обичат,
точно и многоболно...
Презирайки всякаква глупост,
той скован е, но е надменен.
Гордият мой canis lupus,
вълк мой обикновен.
Ако беше сега на воля,
кой ли от вас ще посмее,
да го срещне в открито поле,
да го обижда и да се смее?!
Спи той и сънища не вижда.
В сърцето е тъпата злоба.
Как той ви ненавижда
дребни, нищожни сноби.
Презирайки всяка глупост,
той скован е, но е надменен.
Гордият мой canis lupus,
вълк мой обикновен.
Със среднощно протяжна песен,
завивайки срещу луната,
броди из клетката тясна,
живият паметник на свободата.
Свидетельство о публикации №109032607417