Безсънни са нейните нощи,
тъжни са неговите дни
и ей така – за компания
си чатиха дни след дни.
После щастливо заспиваха
(почти призори).
И си мислеха – какво пък,
(нали е измислена),
тази обич е почти без следи.
Опипваха с думи душите си
(така по-малко боли),
а тя, илюзията си растеше
не с дни – с часове.
И докато Той и Тя се опомнят,
светът им се обедини
в интимност – играчка-плачка,
(а от нея вече боли).
Какво да направят не знаят
(все един трябва да има кураж) –
или да сложи краят,
или илюзията сладка
в реалност да прероди.
Илюзията е красива
и лесна плячка
за самотни души.
Човек да бъдеш, обаче
е трудно,
много трудно…
Нали!
Играчка-плачка
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109032300864
Свидетельство о публикации №109032300864
Рецензии