http://vbox7.com/play:9273d38e
Когато слънцето залязва
и вечерта намята
най-тъмното си одеало,
по-златна от луна изгрявам
и падам върху топлото ти рамо.
Мечти заплитам във косите ти
и лунен сърп в сърцето ти забивам,
в очите ти космически стихии
отприщвам,
за да не можеш миг спокоен
да откриеш
и въздух да не ти достига.
Но щом ръцете си протегнеш
да ме стигнеш –
към хоризонта ще избягам.
И ще гориш.
Ще гаснеш с болка.
Ще ме сънуваш даже денем.
Ще чакаш следващия огнен залез,
готов безследно да изтлееш,
но да ме срещнеш
пак отново…
Напразно...
Небето тясно ми е вече.
На хоризонта ще те чакам -
където слънцето изгрява.
Където слънцето изгрява
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109032203813
Свидетельство о публикации №109032203813
Рецензии