в памет на поета Георги Спасов
Накрая на света,
където свършват
всички празници.
И само леденият вятър
замеря в теб
следи от слънцето.
Остава Словото, приятелю.
Остава то.
Единствено.
Накрая...
Накрая на брега,
където свършва
ехидната усмивка на морето.
И лятото отплува тихо
във всичките сезони
от лицето ти. А само
вечерна мъгла
простира плаща си
над залива. Остава
Словото -
единствен изпращач
до тебе.
Накрая на нощта,
в която земните вълшебства
са повили
и твоята луна
като дете
без детство…
А само в теб живее
глухото мълчание,
осъмнало
по нечия надежда -
оставаш
в Словото единствено
прогледнал.
Накрая
на събуденото Време,
когато в пясъчния конус
поникват първите лъчи
от твоето залязло слънце…
А в теб душата храни памет. Остава
само Словото,
зарито в песъчинките
очакване...Накрая на света,
където свършват стъпките, приятелю…
изход
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109032202890
Свидетельство о публикации №109032202890
Рецензии