Днес съм присмехулник -
в твоите очи
светулките сбирам.
Дъжд от пролетта -
разсипвам по ръцете ти
листата живи.
Като вятърът
зад стар комин
в теб заничам.
Тичам
от косите ти
да прогоня
зимата …
Само погледът ми пак
(след твоето”обичам”)
ще подхвърля
на вечерните върби
закачки.
А на утрото,
доплувал в теб…притихнал.
В хоризонта на едно мълчание.
Моят бряг
ще те докосва
цялата.
С пяна, сън…
и пролетно желание.
присмехулник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109032202832
Свидетельство о публикации №109032202832
Рецензии