Стоиш на прага ми бездумен.
Почукваш, носейки въпроси.
Изглеждаш сякаш нямаш дъх,
а знам, че пролетта ми носиш.
В усимката ти тя е скрита
и в нежността на сините очи.
Искаш, но дори не ме попита,
от къде съм взела моите лъчи.
От слънцето и от звездите,
от жълтото на есенните дни,
от светлината на мечтите,
от пламък, който в мен гори.
Мълчиш, на прага на вратата.
Не стой! Вълшебно е при мен.
А може би е приказка позната
или е твоят дълго чакан ден.
Вратата трепетно отварям
и пускам аромата на цветя.
Смутен си, тъжен и неканен.
Влез при мен, че вънка заваля.
Пролетен гост
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109032201755
Свидетельство о публикации №109032201755
Рецензии
топло...красиво...вълшебен стих...
прегръщам те, с обич...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:00 • Заявить о нарушении
прегръщам те, с обич...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:00 • Заявить о нарушении