В сърцето ми
порасна песен.
Разлисти се и се отрони.
А нощем
лунните ракити
повиват я.
Сред мъх и клони.
Сънува тази вечер Нея.
Косите и, разсънен водопад.
Пулсират вените.
Усещам че живея.
В гласа на нощната трева.
Такава чудна нощ не зная –
от оживели тихи дни.
Ела и съблечи безкрая...
а после в мене остани.
ноктюрно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109032102929
Свидетельство о публикации №109032102929
Рецензии