Намръщен, сит…и уморен.
Светът край мен се разминава.
Някак.
На свечеряване оставам тих…Смирен.
С очи, завързани
за мрака.
Пътека, сякаш без лице.
Написана от сиви дни…еднаква.
Пътека, хукнала във мен…
Напряко.
През сърцето ми…нататък.
И име нямаше.
И образ.
Бе сълза.
Листо от спомен
за среднощен вятър.
Последна спирка,
сгушена в ръжта
на някакво случайно лято.
Потъна като лъч.
В нощта.
Тя, скитницата боса в мойта памет.
А днес блести.
В сълза от теб –
следа по израненото ми тяло…
пътеката...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109032102921
Свидетельство о публикации №109032102921
Рецензии