Въздух ми трябва

Все към морето ме теглят
пребрулилите ме ветрове
и до солените спомени
приседнала,
все сънувам
пясъчни брегове.
Все от крясък на чайки
се стряскат
недосънувалите ми очи -
някъде тича по пясъка
едно мъничко босо дете.
А вълните подтичват след него
със разпенени бели криле,
мидички в джобчето звънкат,
във косите - морски звезди.
В пясъчен замък живеят
детските ми светове.
Сега се връщам
да си ги взема -
въздух ми трябва,
а въздухът ми е
море.


(подстрочник)

Мне нужен воздух

Всегда тянуть к морю,
выжженные ветры мои
и к соленым воспоминаниям
утихла
продолжаю мечтать
песчаные берега.
Всё от визга чаек
пораженные
мои бессонные глаза -
бежить где-то по песку
босоногий ребенок.
И волны мчатся за ним
с пенистыми белыми крыльями,
маленькие камни в кармане звенят,
в волосах – морские звезды.
Они живут в замке из песка -
миры моего детства.
Я возвращаюсь сейчас
взять их.
Мне нужен воздух.
А мой воздух -
море.


PS: Всем друзьям: Я не рассержусь, если Вы укажете на ошибки в подстрочнике. Я же не русская. Я только стараюсь сделать свои стихи понятными. Большое спасибо Вам!