Навсякъде си

В акордите на музиката те откривам,
в полюшващите се от вятъра завеси,
във виното, което в чашите наливам,
в мига във който питам те – “Къде си?”,

в стола закъсняло подреден на масата,
в сянка от люлеещи се нощни клони,
в звездите, струпали се на терасата,
в този, който облаци в небето гони,

във прашния албум на летни спомени,
в шума, напиращ в мен, когато съм сама,
в заровените толкова дълбоко корени
на цъфтящата пред къщи дъхава липа,

в тъгата на надвиснали над мен стени
и в пръските дъждовни  те откривам.
Навсякъде и в мен си. Просто остани.
Клепачите притварям и те скривам.


Рецензии
Чудесно стихотворение! Поздравления!

Димитр Дянков   18.04.2009 21:22     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.