Смалява се денят…
От стръмнината
повлича в мен
скала. И тъмнина.
Стопено слънце пали свещи.
В камъка.
И тръпне омагьосана нощта.
Смалявам се,
потънал сред житата.
В очите ми ръкойката звезди
попива самотата на водата.
Реката се възнася до зори…
В коритото и дреме само вятъра.
И бог отбива своите пастири.
Наволя да пасат стадата му.
…Познатата пътека – за обратно.
В загубени по детството следи.
Завой от пътя – за нататък…
Там времето назад върви.
Познатата пътека…И мъглата,
облякла нощем твоите мечти.
И птиците,осъмнали в житата.
Преди към себе си да полетиш…
преди...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031802421
Свидетельство о публикации №109031802421
Рецензии