дъжд

Мократа жена…
Върви срещу мен.
Грее в греха.
Грее в дъжда ми.
В капките страст.
Влажна…Потекла.
Нощна река.
В долината си нежност…

Бавно.Без дъх
Пред моята любима.
Разтварям
              дъгите
                на пояса
                речен.
Къпя я в сън…
от синевата.
В две пълнолуния
стихвам…в браздата.

Ралото в мен
дълго потъва.
В речния мъх.
В стръмното дъно.
Гали коприната.
Нежно огъва.
Двата и свода.
До късно ги къпе…

Сянка от сън.
Тихо порязва.
Края на стон.
Дъх.
И оргазъм…



Мокра от дъжд.
Моя.
Копнежна.
Цялата в сън.
Болка.
И нежност.
В нея умирам.
Цял в дни. И длани.
С устни от жар .
Сън.
И желание…



               


Рецензии
така ти се радвам...
вече и аз съм тук...с повечето си стихове...

с обич...Пламен.

Мария Магдалена Костадинова   19.03.2009 12:15     Заявить о нарушении