Луната капе-
нейде
из бръшляните.
На лунни сенки.
Или светлина.
По тази вишна
(в мен забравена)
луната как се наваля…
Осъмнаха пътеките
към нея-
във млечен прах.
Следи.
И тишина.
Със лунно- бялата си дреха
живееш в мене…непорасла.
Или
на вишната
в цвета…
Не съмвай,Пролет!
И не се разлиствай още…
Обичам да те гледам
как растеш.
Тъй тръпнеща и чиста нощем.
От пъпка нежност.И копнеж.
Посяла в мен
и вик, и стих за вяра.
Обичам да те гледам непорасла.
И в тъмното на този свят
да ме опива бялото ти тяло.
С дъха на сън.По вишна.
И луна…
сън за пролет
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031802399
Свидетельство о публикации №109031802399
Рецензии
едно от най-красивите ти стихотворения...
дъхът ми спря...
Мария Магдалена Костадинова 19.03.2009 12:22 • Заявить о нарушении
дъхът ми спря...
Мария Магдалена Костадинова 19.03.2009 12:22 • Заявить о нарушении