Две пещери са очите ми.
Дълбоки и влажни.
Пътят към тях скрит е.
Само в една пролука
свети тъжна луна
като отхапана ябълка.
Не се побират очите ми
в безцветни сънища,
а от сълзи не се ражда
цветно разсъмване.
Нарязах си нощите
по твоята кройка.
Над измислена къща
подредих покрив,
но в нея живее някой
и помни, че си буден.
Тишината се кръсти
в забравена църква
с молитва за живите,
а Бог е вече на кръста.
Нощем, моите стихове
ми закърпват душата.
Събудиха ли те...
Измислена къща
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109031400069
Свидетельство о публикации №109031400069
Рецензии