Орфей, ти спаси Евридика

(посветено на Ники)



В огледалото на мъчната ми песен
са се отразили огледално
наранените ти чувства.
Тъжна и положена във думи
те докоснах и взривих отново
незабравено от теб пропуснато.
Посоките сменили са от ужас
нормалните си траектории -
Югът е станал северен,
Изтокът в залез се е превърнал.
Някой до теб стенеше,
някой като теб ридае
с широко отворено гърло.
Едно натрошено кресчендо
до спазъм крещеше за помощ.
И смутен, написа веднага:
"Приемам тази твоя песен!"
И за първи път тук сложи
името си - Ники.
Отмъкна ми душата, поете,
облече я в светлина и сълзи.
Дъхът ми отнесе, Спасителю -
дишах на пресекулки.
Окъпа ме с Орфееви песни.
Приятелю, ти спаси Евридика.
Изтръгна я от подземието на Хадес.
На Горния свят сме -
не се обръщай,
тук горе, при нас е твоята лира.
Поезията е твоята същност.
Роден си да пееш химни,
дори и през сълзи.
Не поглеждай назад.
Напред да вървиш
е изкуство.
Светът взема винаги
ангелски жертви.
Любовта - също.