Два летни силуета от мечти.
И две преплетени ръце до късно…
Как искам да се върна в този стих.
И времето от него да не пускам.
Луната е окъпала брега.
Там…нещо шепне на реката.
От тъмното приижда летен хлад.
И стихва в гънките на вятъра.
Два меки силуета сме сега.
Две сенки в тялото на мрака.
Зад хълмите надникна есента.
И в птиче някакво изплака.
Когато си отида някой ден.
С пресъхнали криле на прага.
В пътека ще ме облече
и в стъпки ще ме скрие ятото.
И този миг ще бъде мой.
И тези две ръце от мрака.
Ще пълнят зимния покой.
С надеждата за ново лято…
пейзаж
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031402246
Свидетельство о публикации №109031402246
Рецензии