Бавно идваш…С тръпката нощем
по лятото.
В слънчев лъч… през косите уплела дъжда.
От крилото на птицата будиш вятъра.
И обличаш с дъха му света.
Аз не зная все още какво си.
Но усещам дъха ти зелен.
Тъмноока.Зад вишната…боса.
Бавно идваш…С пътеката в мен.
Побеляла от цвят.
Или в детска усмивка.
С пълни шепи от жива вода.
Губя всички пътеки нататък.
Оживява в стиха ми една…
Бавно идваш…С мъглата.
И песните южни на птиците.
В капки утринен дъжд по ръба на стъклото.
С песента на студения вятър,
осъмнал по жиците.
Или стръкче зелено и жълто
в следобеда…
сетивно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031303034
Свидетельство о публикации №109031303034
Рецензии