Валяло е нощес.
Зелено.Тихо.
Просъница от вятър, дъжд и студ.
По стария родопски път
едреят локви.
И ручеи вода от тях кървят.
Като в строшено огледало
аз виждам късчето небе.
А зимната пътека гърчи тяло…
В зелено,мокро,пролетно лице
потъва нощната дъбрава.
И бряг, и брод е моето сърце…
Как лъха от отиващата зима.
На ледени капчуци.И лица.
Помилвани от спрялото и време,
ще издължат ли думите дълга…
Или ще паднат в тишината
на праведния хорски мрак.
И пролетния дързък вятър
ще блъсне листите в снега…
И аз и ти ще сме безлики.
Пред късчето небе на пролетта.
И бряг,и брод надолу…
край върбите…
ще търси друга
нечия душа.
Тогава ще забравим пътя,
по който младата вода
като в строшено огледало
разделяше за нас света.
…Потънал в грак,
белее хоризонта.
А старият родопски път мълчи.
Но още жив,
пресича синевата.
От моите до твоите очи.
спомен за един път
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031202705
Свидетельство о публикации №109031202705
Рецензии