Падна мрак.
И премаза гласът на врабците.
Там,по белите дрехи
на вишните спря.
От цветчетата нежни като мъниста
низа своят гердан вечерта.
Глухо блъсна прозорците вятъра.
После припна в кълбо…
След дъжда.
Разпиля се със смях из ливадите.
В подранилата млада трева.
Като нощен пазач е луната.
Прежълтяла и кръгла…Клечи.
Над последната стряха…Оттатък
избелелите нощем върби.
А в капчуците пее…не спира.
Нощна,пролетна,жива вода.
И събужда поточето зимно.
В самотата на преспата сняг…
импресия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109031005664
Свидетельство о публикации №109031005664
Рецензии