http://vbox7.com/play:8e3a77de
Когато в средата бе
на краткия път,
във който ме къпеше
в злато дъхът ти,
тогава, тогава,
точно тогава
останах без теб.
И дните ми станаха
обредни пити.
Тогава мъглите
те скриха от мен.
И плачеше слънцето
за светлината ти.
Тогава, тогава,
точно тогава
сърцето ми стана
огнена лава
без теб.
Но твойта любов
като огън предавам
на дъщеря ми
и на моята внучка.
Безкраят във мен
е от порива твой,
който ти си посяла.
Предавам го
все по-нагоре
и свети душата ти
огледално.
Аз и ти сме
очи на невинните,
Мамо!
In Memoriam
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109030900318
Свидетельство о публикации №109030900318
Рецензии