Пътува в мен мелодията твоя
през тихата пътека на нощта.
Ръкойка звуци от тревите млади
събира моята душа.
И всяка вечер ожъдняла,
очакваща,
опита до възбог…
Потъва цяла с твойта песен.
В житата на съня дълбок.
Сънува там – сама и лека-
как твоите простички трели
и детството
надничат в нея.
През процепите на звезди…
Пътуваш в мене…До дълбока есен.
И свириш,за да събера живот.
А после от паничката на зимата
петачета угасват песните.
И спомена за лятната любов…
щурче
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109030902413
Свидетельство о публикации №109030902413
Рецензии