Откакто много дни от мен те няма…
Тъгата ми наднича.От ъглите.
По снимката ти лятото изгаря.
И вените на пътя в стъпки тичат…
Пианото е само глуха сянка.
Там капят…в нея
звуците на мрака.
Знам…никой не събира светлината,
остнала в светулките.На прага…
Защото зима е.
И няма те във тази вечер.
Осъмнали,прозорците се взират.
А погледът им сякаш е далечен.
Но само тебе търси.Да открие.
Откакто много дни от мен те няма.
И паяжината в очите ми линее.
Леглото е студено.Като вечност.
И сякаш зъзне.В стаята от време…
Не се навежда сянката ти .В него.
И няма глас да шепне…тихо,нежно.
Косите ми,уплели сън в дъха ти,
белеят вечер.С твоята безбрежност.
А все очаквам…
Все към пътя гледам.
И в тишина превръщам чуждите недели.
Макар да знам,че всички пътища
се връщат.
В началото на всичките раздели…
интимо
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109030702849
Свидетельство о публикации №109030702849
Рецензии