Такава грешна ме хареса,
забързана и малко тъжна.
Измисли ме - да съм чудесна.
Погали ме - да не замръзна.
Такава мълчалива ме хареса
и пусна ме във своя сън.
В косите ми звезди заплете,
облече ме в камбанен звън.
Такава бледа ме хареса,
сред моя, есенния листопад,
в очакване на зимната завеса,
прибрала пролетния цвят.
Такава далечна ме хареса,
с изплакани от чакане очи,
в сърцето си вини понесла.
Целуна ме и каза - Замълчи!
Такъв нечакан аз те разпознах,
в сърцето ти със малка рана.
Докоснах я със трепет плах.
Плени ме. И поисках да остана.
Такъв те разпознах
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109030501711
Свидетельство о публикации №109030501711
Рецензии
последният куплет ... колко много казва...
предвидила си бъдещето...
желая ти само най-доброто...с обич...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:19 • Заявить о нарушении
предвидила си бъдещето...
желая ти само най-доброто...с обич...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:19 • Заявить о нарушении