Подранило,примряло от студа.
Затворило сърцето си във чашка.
Кокичето очаква пролетта.
А тя белее още.В снежна пряспа…
По всички стрехи зимата прибира
окъсаните дрипи на кожуха.
А обедният вятър е свирач.
От хълмите припява на капчука.
И всичко чака пролетта -
земя,гора,пътека,стряха…
Стопила лед и самота,
пресъхва облаци реката.
Дъждът е сякаш минувач,
подранил с вечерта.В прозореца.
Разлива пролетния здрач.
Ромоли тихо…Омагьосва.
И само младата вода,
попила от капчука вятър,
превръща в светъл мамещ бряг
чертите минали на снегопада.
Не бързай,пролет!
Идвай в мен полека.
До вчера беше облак,мъртъв цвят.
Събуждай вени,сетива,пътеки.
За новите очи на моя свят…
март
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109030402478
Свидетельство о публикации №109030402478
Рецензии