Каква огромна тиха есен…
Ръми неделята в пръстта.
А пътят е кафява нишка,
попила късните стада.
От хълмите надзърта вятър.
И гали кървави листа.
С милувка влажна,непозната.
Копнееща за свобода…
Мъглата шие свойта риза –
от моите очи си взе.
С далечен звън нахлу
у мене
табунът с летните коне.
И цял,изранен от копита,
сънят ми спря.В една жена.
Косите и до днес разплитат
угасналата тишина.
Каква неделно- тиха вечер…
Тополи.Мрак.И листопад.
Знам… летните коне са сенки.
От речна плачеща върба.
табун
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109030102636
Свидетельство о публикации №109030102636
Рецензии