Такава малка те сънувах - в черно.
А ти не го харесваше. Не го облече.
Знаеше за него, цвят е той неверен
и намяташе все шареното си елече.
Достатъчно бодеше във зениците,
потъмнели от товар и тежко бреме.
Заплакваше сама, а капеше в улуците.
Издаваха сълзите. Дявол да ги вземе!
Очите ти - сега пресъхнали герани,
не можа във тях да побереш морета.
Два лъча светеха - на сноп събрани,
така изглеждаха две слънчеви небета.
Такива синьо чисти ги запомних, бабо.
За тъмното едва сега прогледнах.
Сега се взрях в прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало.
Изгърбила си го от многото тъкане
на дълги черги - шарено в душата.
Не съжалявай. В мене са постлани
онези, най-топлите, със двата цвята.
Такава малка те сънувах - в черно.
Извика до пронизване в съня ми само.
И пъстрото изстина. Стана ледено.
Не искаше да си сама. Повика дядо.
http://www.kakvo.org/
Такава те сънувах
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109022802488
Свидетельство о публикации №109022802488
Рецензии
този стих...когато го чета...в очите ми бликат сълзи...
много стойностно...много.
с обич...Ани.
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:24 • Заявить о нарушении
много стойностно...много.
с обич...Ани.
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:24 • Заявить о нарушении
Не съжалявай. В мене са постлани
онези, най-топлите, със двата цвята.
Дано никога не ги загубя тези топли цветове, въпреки всичко...
С обич!
Ани Монева 04.04.2009 18:28 Заявить о нарушении
онези, най-топлите, със двата цвята.
Дано никога не ги загубя тези топли цветове, въпреки всичко...
С обич!
Ани Монева 04.04.2009 18:28 Заявить о нарушении