Очите на сърна когато плачат
многоликата луна ще ги изпие,
а после бледа ще разкъса здрача,
а утрото с конец ще го зашие.
Ръцете на жена когато галят,
забързаното време някак спира,
следите им така не се забравят -
нежен спомен за вълна пенлива.
Сърцето на поет когато стене
и птиците нашепват за любов,
гората се облича със безвремие,
заключва в себе си изплакания зов.
Душата на човек когато зарисува
с онези трудните и шарени бои,
напомня ти, че огън съществува
и близването му се помни и боли.
С думите когато те пронижат
и нещо някъде из тебе се изрони,
и тъжен пясък почне да се ниже,
копнежите превръщаш във икони.
Когато
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109022701608
Свидетельство о публикации №109022701608
Рецензии
разплака ме...знаеш колко ми е скъп този стих...
и сега...когато ми е толкова тъжно...
прегръщам те, с обич
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:25 • Заявить о нарушении
и сега...когато ми е толкова тъжно...
прегръщам те, с обич
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:25 • Заявить о нарушении