Вървях напред и никъде не свих,
очи затварях за пътя след завоя.
Чисти извори така и не открих,
все беше минал преди мен пороя.
Нощите понякога изливаха тъга,
друг път ме завиваха с коприна.
Мечтата ми да мина под дъга,
така остана в мен, не си замина.
Във тъмното откривах светлина
такава странна - пъстроцветна.
Притеглена от твърдата земя
не полетях, отлагах все за сетне.
Променях се със смяна на сезони,
но всичкото от себе си не дадох.
Сърцето имаше неписани закони,
запазих ги дори да трябваше падам.
Дали вървейки отминала съм ъгъл,
зад който скрита е била усмивка?
Или вървенето така ме е подлъгало,
че не видях щастливата отбивка?
Въпроси - кръстопътища им викат.
Един живот едва ще стигне да узная,
къде са живите води, които бликат
и на незапочнато дали била съм края.
Един живот дали ще стигне?
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109022504653
Свидетельство о публикации №109022504653
Рецензии
един живот никога не стига...
за живите води, които бликат...с обич за теб...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:30 • Заявить о нарушении
за живите води, които бликат...с обич за теб...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:30 • Заявить о нарушении