Намери ме, Любов, намери ме,
когато навънка падат звезди,
когато в сърцето няма пътека,
когато най-много в мене боли,
когато ръката пак е студена,
а мракът гнезди във очите ми
и пулсира самотно моята вена,
и се изцежда само в тъгите ми.
Знам, че си скрита зад ъгала.
Толкова пъти за тебе се взирах,
толкова пъти си се усмихвала,
толкова пъти след тебе умирах.
Не отминавай, Любов, погледни –
нося само вятър в косите си.
Покажи ми свойте скрити следи,
знам сега с прах, че покрити са.
Намери ме, Любов, намери ме
и върни ми живеца по устните.
Ако искаш ще дам. Разтопи ме.
Щом те няма, Любов, пусто е.
Намери ме...
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109022404320
Свидетельство о публикации №109022404320
Рецензии
а знаеш ли...казвала ли съм ти...
че любовта е къс миг щастие...и толкова много страдание...
и защо ли с такъв трепет я очакваме...
с обич, Ани...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:35 • Заявить о нарушении
че любовта е къс миг щастие...и толкова много страдание...
и защо ли с такъв трепет я очакваме...
с обич, Ани...
Мария Магдалена Костадинова 04.04.2009 18:35 • Заявить о нарушении