Тишина
На леля ми
А тишината? Как е пълна тя със звуци...
Не включвай радиото - нека помълчим.
Дъждът през старите ръждясали улуци
чуй, как се стича в капка, за да стане сетне дим...
На колко станах аз недей ме пита –
животът преминава като зла шега:
растат децата, делникът залита,
а старите уроци все забравям за беда...
През сляпото си време теглим кръста
на хиляди надежди и злини...
Помни: на спусъка и в раната недей да слагаш пръста!
Не включвай радиото – нека помълчим...
1997 г.
© Copyright: Димитр Дянков, 2009
Свидетельство о публикации №109022306633
Свидетельство о публикации №109022306633
Рецензии
Здравейте! Липсва ни тишината в този немилостив свят. А тя ни помага да чуем преди всичко себе си. Хубаво стихотворение! С уважение - Дафинка Станева.
Дафинка Станева 28.09.2013 00:35 • Заявить о нарушении
Дафинка Станева 28.09.2013 00:35 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.