на жена ми
Седяхме неми и притихнали
в дълбоките оранжеви кресла.
Завесата бе вдигната
и огледалото отсреща многоцветно
разказваше.
Ти може би мечтаеше да бъдеш ТЯ,
а аз пък ТОЙ. И ето - някак неусетно
във мрака на шестнайсетия ред
почувствахме,
че вместо нас тук се спотайват двама
съвсем несъвършени, лоши същества.
Дотолкоз грешни, че онези от екрана
за миг намразиха житейската им грозота.
Два часа, две сълзи и две минути
до изхода за да се доберем.
С две думи, казани едва дочуто
ти се притисна изведнъж до мен.
Навън бе шумно, слънчево и кално.
Кола опръска незакопчания ми сив балтон.
Ти се разсмя, а аз нахално
те зацелувах под един балкон...
И бяхме лудо живи - дишахме, вървяхме.
Това бяхме НИЕ! И сега
платното бяло ни завиждаше,
че тъй за кратко бе на "ние" със света.
1982 г.
К и н о
© Copyright: Димитр Дянков, 2009
Свидетельство о публикации №109022306608
Свидетельство о публикации №109022306608
Рецензии
Великолепно-много живо и истинско!
Поздрави и на двамата1
С много усмивки и топлота
Веси
ПП Имам чувството, че Ви познавам отнякъде?
Смуглянка 07.11.2009 17:40 • Заявить о нарушении
Поздрави и на двамата1
С много усмивки и топлота
Веси
ПП Имам чувството, че Ви познавам отнякъде?
Смуглянка 07.11.2009 17:40 • Заявить о нарушении
Благодаря, Веси! Ами, ако сте писали в Откровения, значи оттам... ))))
Димитр Дянков 13.11.2009 18:24 Заявить о нарушении
Димитр Дянков 13.11.2009 18:24 Заявить о нарушении
Да, писала съм там-значи от там.
Много ми е приятно.
Хубави и ползотворни дни!
Смуглянка 17.11.2009 20:00 Заявить о нарушении
Много ми е приятно.
Хубави и ползотворни дни!
Смуглянка 17.11.2009 20:00 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.