спомен за Жеравна

Потъмнелите къщи тук пазят
спомен за късна луна.
За вълшебните Йовкови думи.
И една приглушена тъга…

До самотните стрехи на портите.
Като в приказен свят на дете.
Спира времето дните,законите.
Пред честта на стоте домове.

В калдъръма е кръстена вярата.
Та неверника камък да спре.
С всеки удар наказва измяната
Жеравненското топло сърце.

Само българин може да знае
колко свята е твоята пръст.
Колко есени тук са жълтели
пред олтара с църковния кръст.

Само българин може да знае
как е силна жеравата в теб –
да обърне на пепел предател.
Да запали юначни ръце.

Като бисер те крие Балкана.
В посивели от старост гори.
От най – кърваво време остана.
Меч да бъдеш в най-мирните дни.


Рецензии