«когато тръгнеш за Итака –
помни,че пътя е далечен»
Кавафис
Помни,че пътя е далечен…
Оня път,гдето нощем се губи
зад завоя на твоята болка.
Оня път –от Беласица сляпа.
До халищата пъстри на Котел.
Оня път…от гръдта.До дръвника.
Извървян посред толкоз измяна.
Ти забрави ли страшната истина
на кръвта.В разделената вяра…
Две посоки ,
а всъщност –обятия.
Този път ни разделя със теб.
Тук очаква те майка България.
Там…покръстват измяната.В герб.
Тя,
душата,не никне от камъка.
Има корени в родната пръст.
И потъва в житата .Безпаметна…
Ослепяла по чуждия кръст.
Как ли нощем се стряскаш.Тревожен.
Без да знаеш къде си сгрешил.
А далеко .Назад.Там,край Жеравна,
още шепнат в съня ти треви…
емигрант
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109022005068
Свидетельство о публикации №109022005068
Рецензии