Небето на раздялата
е сухо.
Небе без дъжд.
В черупката на мида.
А лятото е минало
оттука.
И слънцето
в завоя му
умира…
Ще тръпнеш
в есенния хлад
на късната созополска неделя.
Лицето ми
ще търси в тебе
бряг,
по който да откривам
още
Нея…
А любовта е минала
оттук.
Зимувала навярно в “сбогом”.
В денят ми-
есенен капчук.
Откъснат от очи на болен.
А любовта е минала оттук…
В измяната – през пукнатия цирей.
И аз от утре ще съм сляп.
И глух.
Поел по гнойната му диря…
небето...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021402709
Свидетельство о публикации №109021402709
Рецензии