Когато ръката на мрака
стегне в шепа и последната звезда.
И асфалтът е заприличал
на мокра,мъртва змия
под
лудешкото препускане на капките
по гръбнака му;
когато сенки и тонове губят очертания,
а времето е спряло в остатъка вино на масата,
Ти свличаш забранените думи
помежду ни.
И нощта се превръща в тръпка…
ти...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021402698
Свидетельство о публикации №109021402698
Рецензии
ех...неземната ти поезия...
знаеш...с обич...
а сайтът наистина е богат на поезия...хубаво е.
Мария Магдалена Костадинова 22.02.2009 01:32 • Заявить о нарушении
знаеш...с обич...
а сайтът наистина е богат на поезия...хубаво е.
Мария Магдалена Костадинова 22.02.2009 01:32 • Заявить о нарушении