Мога стих да те нарека.
Мога-хищница.
Мога-утро
над
моята
сляпа река.
Или –
сън
в
сто
женски
мишници.
Можеш
в
мен
да бъдеш
дом за синьото.
“Стръкче обич”,
забравило зима.
Капка есен
от
крайния
вечерен път.
Зад стрехата в мен,
спряла годините
смърт…
Или само
нишката с мрака,
по която
в мен
се прибира
паяка.
Или …
топлото име
на една
закъсняла
луна.
Малка
жълта
светулка
мога да те нарека.
възможности
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021402686
Свидетельство о публикации №109021402686
Рецензии