…А нощта е тръпчива
като
недопитите капки
мерло
от чашата.
И ръката ти подрежда
моите мисли
до късно
по масата…
Върху ми
събаря
част от липите
и улицата,
част от лицето
на
въздуха…
върху ми.
Свлича
зелената
струя
на сетивата.
Най-после
обичта
в мен
докосна
ризата,
сви забранените гънки
от дните
без
твоите
устни. И бялна стаята
с разпиляното
слънце
по раменете ти.
…А нощта е тръпчива.
И пари . От виното.
Или от белите лилии.
По сълзите …
мерло
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021402680
Свидетельство о публикации №109021402680
Рецензии