На юг от сънените приливи
залязващата вечер е очакване.
Коприната от синьото
в косите ми
е скрила с формите си
мрака…
На юг от сънените приливи
са твоите очи
и вятъра,
подгонил нощем в улиците
дъга от юли.
В лятото…
От вълнолома идва мрачината -
след късния следобед…тихомълком.
Протяга рамо
до пазача в мене.Сънува
жълтото око на фара.
А лодките са бели многоточия
от мисълта за лунната пътека.
На юг жадуват
(в сънените приливи)
брега за твоята утеха…
Коприната на вечерта
е скрила спомени.
И шепата звезди у мен.
И пристана…
Там утре
влюбени бездомни
ще се целуват.
На Джулая…
В синьото.
Джулая
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104753
Свидетельство о публикации №109021104753
Рецензии