на Стефан
Чудесен ден…вън – твоето погребване.
Смъртта отрано бе разхвърляла
в небето
огромните си бели калии.
Приятелите идваха.И си отиваха.
Докоснали цветята от съня ти.
В очите им тъгуваха моретата
(те заедно с тебе бяха ги преплували…)
Чудесен ден…
Осакатено времето
накуцваше.В залепените думи
по жалейките.
Край скитащите гълъби наоколо.
Сред дървените скелети на сенките…
Сам бях…Последното листо
в прозореца на твоята надежда.
Простените пътеки
помежду ни
към тихите води отвеждаха.
И двамата обичахме света.
И песните на есенния вятър.
В косите мокри от деня
изпратил циганското лято…
2
Нощта бе тъничка змия.
И в теб съсири дневните зеници.
Остави слузеста следа –
да ми напомня за зъбите…
Нощта бе тъничка змия.
Съблякла в кожата си дните.
Сам бях.А времето куцукаше.
Сред гълъбите.Покрай живите…
панта рей...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104745
Свидетельство о публикации №109021104745
Рецензии