по Борис Христов
-Кой събужда в теб детето?...
-Влюбен глас от гълъб…
-А къде гнезди поетът?
-Сред очите на кошута…
-Птица,паднала на двора?...
-Другата любов на вятъра…
-Чу ли думите от Нея?
-Те живеят в мен…За края.
-А защо живееш в думи?
-Чакам в тях да те събудя…
-Църквата стои самотна?...
-За да ми напомня вярност…
-Без език е в теб камбаната?...
- Спира времето.От нея…
-А сърцето ти-зелено?!...
-Щом търкаля в теб поляна…
-Мога да повикам вятър?…
-Ще подпали тишината…
-После ще докара лято?...
-Ако и във теб е вятър…
-Ще затрупа ли очите?...
-Ако никой не обичаш…
-Може ли в небе да тичам?...
-Сигурно от хвърчилата…
-После в тебе да ме скрият?...
-Надалеч от самотата…
-Някога, но не сега ли?
-Някога…В следа от ято…
интервю
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104482
Свидетельство о публикации №109021104482
Рецензии