Под чашата
преливаща
на залеза,
в смокиновите багри
на реката ми
те крия,Обич.
Аз те крия -
до своята вечерна пазва.
Като едно дете
от детството.
Като небе във стих
без минало…
Навярно в теб
е южния ми сън.
По вечния стремеж
да бъда.
Ала едва от днес
си там-
в смокиновите багри
на реката ми…
В очи от топъл юг
разсънените листопади
събуждат в мен
ръцете ти-
две
не зарасли рани.
…Навярно още съм млад.
Щом моля
щедростта на тишината.
През изсветляващото тяло
да потича.
В смокиновите багри
на реката ми…
----------------
Една прашинка съм сега,
доплувала
насън до залезното било.
Защо ли дързостта
у мен
не стигна –
веднъж докоснал
твоя свят,
във него да те имам…
апокрифно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104475
Свидетельство о публикации №109021104475
Рецензии