Далечен
е
брегът до теб.И само
дълбокия ръкав
на
времето
луните си изсипва –
да ми светят…
Далечен е брегът.Далечен.
Дълбоко в мен се плиска
океанът. И играят
на дните
слънчевите врани.
Зелената вода
нехае за всемира.
И в нея капят
песните за вечност –
като монети
от кесия…Кълнат се ветровете
във посоките.
Играят по косите ти
вечерни.
Копнеж
по мачтите…
високо е
твоят земен бряг
за мене.
А тялото ми среща
в пясъка
извивката
на твоето…В река , зелена
от очакване…танцува
с нощен вятър лятото.
……..
Като гнездо
на отлетяла птица
е късчето ми бряг
след тебе.
Една покълнала зеница
от стих за друго време.
Арго
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104471
Свидетельство о публикации №109021104471
Рецензии