Навън небето е леха,
която се катери по дърветата…
Тъй цветна и прозрачна…Свобода…
с ухание на нощно цвете.
Наднича слънцето-хлапак
в очите на прозорците
отсреща.
И дяволски прилича
на луна.
Сред тази стъклена безбрежност.
Там
ти
остана…
В пясъка на Вчера.
На този бряг.
В солената мъгла.
На плажа вятърът заспиваше в чадърите
(отшелниците на брега).
А в мене дяволът прогледна…
с едното си добро око.
От скръбните муцуни на дърветата
към нищото на моя дом.
Забравил на съня ти трепета
в реката жива на плътта…
Там
ти
остави…в пясъка на Вчера
едно усещане…
за свобода.
.....
Сред тази стъклена безбрежност
небето бе една леха.
метафора на едно време
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104454
Свидетельство о публикации №109021104454
Рецензии