Напускам те…
За първи път.
Откакто теб те няма.
Не ще дочувам твоя глас.
Измръзнал нощем.В раните…
И моите напразни сетива
след тебе ще догарят
една безплодна тъмнина.
От сянка.Или памет…
Напускам те.
За първи път…
С притихнал в жили вятър.
В една безлична синева
захвърлил дом.И вярност.
Далеч от твоите цветя
е пътят в мен,Даная.
Водата на бленуван ден
не пият моите вени.
Потънал остров съм сега…
сред тази няма суша.
Тревите раждат самота.
И залезът подслушва
съня от другата страна.
Където няма Утре…
Нечакан.Неизпратен…В плен.
Сам- знак от чужда рана.
По кожата на този ден
рисувам теб,Даная.
Знам…моите напразни сетива
след тебе ще догарят
осъмналата тишина
по нощните ти длани.
соул
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104447
Свидетельство о публикации №109021104447
Рецензии