Денят е бездомник
от края на сънена улица.
Не може да избира
при кого да нощува.
А думите в него –
временни убежища-
ловуват из тялото
на мокрия вятър.
Пресичат направо
кварталната памет,
останала в мене
след листопада.
През милост и болка.
Без покрив от минало.
Денят е молитва.
Водата от билото,
преляла в напуснало
дните си
синьо…
Денят е осъден.
Без порив.
Преминал…
Оттук ще поема.
От края в началото.
Засипал околните погледи.
Ръцете чертаят в дъгата представа.
А после сънуват полети.
Оттук ще поема.
Преди да е съмнало.
И трезвен у мене прозореца.
Денят е боядисан.С неделната обич,
останала в думи.И хора…
денят...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104440
Свидетельство о публикации №109021104440
Рецензии