Нищожна капчица любов-
колкото да преживее душата.
Нищожна…вкусът землист на хляба.
Или топлината,
разливаща съня ти
в моето тяло.
Нищожна капчица любов
е птицата,
нощта в сълза побрала.
Умира декемврийското небе-
осъмналото в мен начало…
Аз виках името ти в този свят.
На морската вълна го шепнех.
Допирах с него на съня стената.
И исках сянката ти да докосне…
Нищожна капчица любов.
Дошла от по-далече в мене.
Откраднала дъх
или вярност…сънува
късчетата лед – света
след твоето новолуние.Преди
да се е залюляла
в нощта
като езиче на камбана…
Нищожна.
Капчица.
Събрана.
По границата…Там.В самият мене.
Най- нежното причастие за дланите…
Или следа,
останала в сандалите
на прашния самотен ден
пред прага вечност от смеха ти…
в нищожна капчица любов.
нищожна...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104429
Свидетельство о публикации №109021104429
Рецензии