Ти,
който винаги си в мен.
Ти – каменното мое настояще…
Разлистваш стъклените страници
на моя ден…ти,
хомонкулус безучастен.
Опитвам се
от тебе да открадна
ленивите платна на свободата си.
Да ги заселя с летен вятър.
Преди да изтече реката моя.
Обратно.
В сънените пясъци.
На чужда памет…
Но ти( който винаги си в мен…)
наливаш в моите очи
следи от счупените страници
по тялото на този ден.
И аз не мога да извикам
в добрия вятър
свободата си.А сам
потичам сред реката
на дневните и нощни пясъци…
Старее твоят облик в мен.
И лекичко угасвам
по свещица
в стената – сянка…
Ден след ден.
А после мракът завладява
изцяло тялото на аза
( ти,който винаги си в мен…)
кръгът...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104425
Свидетельство о публикации №109021104425
Рецензии