Понякога
ръцете ми се спускат.
Нощем.
По лавината…
Надраснали на свойта самота.
И търсят
в снежното поднебие
по зимната сребриста светлина
събудени поточета
у тебе,
потекли
в тялото на мрака…
Сънливи.
Тихи…под леда.
Стопили
с твоя дъх
в мен
името…Понякога
Ръцете ми се спускат
в безименните дири
на нощта.
Копнеят твоите пътеки…
човешка бяла самота..
И там
обличат
някой вятър.
С посока някаква.
И път му дават.
До билото да стигне
на съня ти.
Във който
с теб се разминавам…
сън
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104417
Свидетельство о публикации №109021104417
Рецензии