Сърцето на лавината
е камък,
от тялото на януари взет.
В ръцете сънени
на мрака
останало само…проклето…
Там, в него зрее
млечно-бялата и ярост,
облепила върха,
до който вчера се стремяхме.
Тя бе попила сенките от думи.
И с тях нахранила в сърцето си
страха ни…
А как потъваха за сън очите.
И колко близо бе върха
от нея…
Омаяни от тишината и
вървяхме в снежното безвремие
на чувствата.Смъртта…
И красотата.
….
О, тази зимна мекота
в клавишите,
преливаща от белите пустини…
Не бързат пръстите.
И търпеливо
опипват днес
снега за твойте стъпки.
По стръмните,човешките пъртини
те търсят камъка в лицето ти
да скрият.
И тайно в теб желаят
да намерят
снега за своята лавина…
лавина
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021104411
Свидетельство о публикации №109021104411
Рецензии